1 мар. 2011 г., 20:06

Безсърдечно

790 1 6

                                               Безсърдечно
 

                               Сърцата ни, от вятъра обидени,
                               изхвръкнаха от седмия етаж -
                               към острите къщурки керемидени.
                               Изпръскаха вековния колаж.

                               Ранени изпопадаха, горкичките,
                               подскачаха по твърдия паваж,
                               баирът ги търкулна сетне всичките,
                               изтръсквайки остатъци кураж.

                               Удавени във локви карамелени,
                               застинаха и спряха да туптят,
                               а гарваните чакаха разперени
                               и котките не искаха да спят.

                              А ние си останахме на седмия
                              със свойте ламаринени лица
                              и никой не тъжи, че е поредният...
                              Естествено! Нали сме без сърца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Kas
    Да, бях се изгубил за малко
  • знаех си, че някой доброписец ми се губи напоследък. драго ми е да те "видя" пак, Кас! много даже.
  • Kas
    10q
  • хубаво стихотворение!
  • Kas
    Благодаря, да, здрасти отново

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...