Безсърдечно
Безсърдечно
Сърцата ни, от вятъра обидени,
изхвръкнаха от седмия етаж -
към острите къщурки керемидени.
Изпръскаха вековния колаж.
Ранени изпопадаха, горкичките,
подскачаха по твърдия паваж,
баирът ги търкулна сетне всичките,
изтръсквайки остатъци кураж.
Удавени във локви карамелени,
застинаха и спряха да туптят,
а гарваните чакаха разперени
и котките не искаха да спят.
А ние си останахме на седмия
със свойте ламаринени лица
и никой не тъжи, че е поредният...
Естествено! Нали сме без сърца...
