14 дек. 2010 г., 13:04

Безумен свят

902 1 7

                                   В подкрепа гражданската позиция на Ангар

 

Във този свят на алчност и лъжи,

на безчовечност и необяснима ярост

изгубиха се чистите души,

от красотата нищо не остана.

 

Във този свят на атомни безумия,

пари и власт и тирания,

дали не е Великата Илюзия,

която толкова човеци е обсебила?

 

Защо тъмата над земята

разстила свойте пипала

и в хората я няма вярата

да се борят за свойта свобода?

 

Защото няма Ботев -

народа си да призове

и няма го Бенковски

четата във бой да поведе.

 

Дали във този век

за някои - на лукс и на бижута скъпи,

ще се намери някакъв човек

на пиедестала на герой да стъпи?

 

Да се бори за народа, бедния,

потънал в нищета, мизерия,

обезверен, отчаян, гладен

и чудещ се кой път да хване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много вярно! Светът е безумен, жесток и лъжовен, за съжаление!...
  • Хах, Няма ги геройте на старите дни .
    Но Нима една личност може да ни води.
    Стадо сме но нека се борим с това.
    НЕка заедно бъдем следваштият Ботев и Бенковски
    Личността е слаба и с дефекти
    а стадото е силно и с много качества
  • МОВТА ПОДКРЕПА ХАРЕСА МИ!
  • Вождовете се раждат с времето си.
    Да се надяваме, че все някога...
    Поздравления за позицията, Руми!
  • Докато има хора, пишещи по темата, има надежда за света! Браво за добрия ти стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....