14 dic 2010, 13:04

Безумен свят

  Poesía » Civil
908 1 7

                                   В подкрепа гражданската позиция на Ангар

 

Във този свят на алчност и лъжи,

на безчовечност и необяснима ярост

изгубиха се чистите души,

от красотата нищо не остана.

 

Във този свят на атомни безумия,

пари и власт и тирания,

дали не е Великата Илюзия,

която толкова човеци е обсебила?

 

Защо тъмата над земята

разстила свойте пипала

и в хората я няма вярата

да се борят за свойта свобода?

 

Защото няма Ботев -

народа си да призове

и няма го Бенковски

четата във бой да поведе.

 

Дали във този век

за някои - на лукс и на бижута скъпи,

ще се намери някакъв човек

на пиедестала на герой да стъпи?

 

Да се бори за народа, бедния,

потънал в нищета, мизерия,

обезверен, отчаян, гладен

и чудещ се кой път да хване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вярно! Светът е безумен, жесток и лъжовен, за съжаление!...
  • Хах, Няма ги геройте на старите дни .
    Но Нима една личност може да ни води.
    Стадо сме но нека се борим с това.
    НЕка заедно бъдем следваштият Ботев и Бенковски
    Личността е слаба и с дефекти
    а стадото е силно и с много качества
  • МОВТА ПОДКРЕПА ХАРЕСА МИ!
  • Вождовете се раждат с времето си.
    Да се надяваме, че все някога...
    Поздравления за позицията, Руми!
  • Докато има хора, пишещи по темата, има надежда за света! Браво за добрия ти стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...