4 июн. 2008 г., 20:14

Безумна грешка

696 0 4
 

Аз помня всеки ден, осъмнал в изневяра,

аз помня всяка нощ, започнала на бара.

Ала те ми носят емоции от болка бол,

полъх освободен и уловен от алкохол.

 

Оставям ги в гримьорната да поживеят,

додето дойде ред на бис отново да запеят.

Отивам да потърся из града нов живот,

ала се връщам, срещнала пореден идиот.

 

И пак си слагам маска на отлична актриса,

за да играя роля, която друг за мен написа.

Иззети от душата, в стаята са моите копнежи,

доказателства телесни за любовните палежи.

 

Поредна вечер, пореден фалш и авантюра,

а моят живот е станал пак миниатюра.

Питам се само кога сама ще поискам да спре

тази безумна грешка на моето сърце?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...