18 февр. 2015 г., 09:06

Безусловно

610 0 19

                                                 Б Е З У С Л О В Н О

 

 

                                                 Има утро и в утрото мъка.

                                                 Има залез и в залеза радост.

                                                 Има дързост в пътеки безбродни.

                                                 Има обич дори след раздяла.

                                                 Има болка в любов  разцъфтяла.

                                                 Две длани ни трябват – с наслада

                                                 да отместваме тежка преграда.

                                                 Да се слеем, тъй както реките

                                                 безусловно в морето се вливат.

                                                 Да потънем в безкрайната бездна

                                                 с този кръст на любов безпределна!

                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви - Роси и Катя!Вашите добри думи ме стимулират
    и радват!Иначе остава "глас в пустиня"
    Поздравление и лека нощ!
  • Казала си вечни истини, но поетично. Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Благодаря ви, мили момичета:
    Доче -толкова точно си разшифровала едно от най-важните ми послания в творбата ми! Благодаря ти!
    Елица, твоето мнение за мен е много важно.От сърце ти благодаря за вниманието, с което ме удостои!
    Желая ви много творчески успехи и Бог да ви благослови!
  • Само мога да мечтая да напиша подобен стих, Стойна.
    Поздравявам те за успеха.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...