18 февр. 2015 г., 09:06

Безусловно

608 0 19

                                                 Б Е З У С Л О В Н О

 

 

                                                 Има утро и в утрото мъка.

                                                 Има залез и в залеза радост.

                                                 Има дързост в пътеки безбродни.

                                                 Има обич дори след раздяла.

                                                 Има болка в любов  разцъфтяла.

                                                 Две длани ни трябват – с наслада

                                                 да отместваме тежка преграда.

                                                 Да се слеем, тъй както реките

                                                 безусловно в морето се вливат.

                                                 Да потънем в безкрайната бездна

                                                 с този кръст на любов безпределна!

                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви - Роси и Катя!Вашите добри думи ме стимулират
    и радват!Иначе остава "глас в пустиня"
    Поздравление и лека нощ!
  • Казала си вечни истини, но поетично. Хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Благодаря ви, мили момичета:
    Доче -толкова точно си разшифровала едно от най-важните ми послания в творбата ми! Благодаря ти!
    Елица, твоето мнение за мен е много важно.От сърце ти благодаря за вниманието, с което ме удостои!
    Желая ви много творчески успехи и Бог да ви благослови!
  • Само мога да мечтая да напиша подобен стих, Стойна.
    Поздравявам те за успеха.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...