Б Е З У С Л О В Н О
Има утро и в утрото мъка.
Има залез и в залеза радост.
Има дързост в пътеки безбродни.
Има обич дори след раздяла.
Има болка в любов разцъфтяла.
Две длани ни трябват – с наслада
да отместваме тежка преграда.
Да се слеем, тъй както реките
безусловно в морето се вливат.
Да потънем в безкрайната бездна
с този кръст на любов безпределна!
© Стойна Димова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
