Б Е З У С Л О В Н О
Има утро и в утрото мъка.
Има залез и в залеза радост.
Има дързост в пътеки безбродни.
Има обич дори след раздяла.
Има болка в любов разцъфтяла.
Две длани ни трябват – с наслада
да отместваме тежка преграда.
Да се слеем, тъй както реките
безусловно в морето се вливат.
Да потънем в безкрайната бездна
с този кръст на любов безпределна!