Безвремие
Попаднала на лоши хора, свикнала със лошата съдба...
скита се душата ми неуморима и сама минавам пътя!
Животът ми препуска вече, ей така - без смисъл, без борба!
За всички хорски грешки и неволи защо се мъча да платя?
Искам да ви мразя! Да не зная да обичам, да не може да боли!
Научете ме да бъда силна и да мачкам, искам и да полетя...
Искам всички да ме разберат, искам някой и на мен да се помоли...
Искам пък веднъж за мен да движи всичко, аз света да оцветя!
Но, ето, пак сърцето ми само, като запустяла палуба в полунощ.
Какво е туй безвремие? Сама ли влязох тук, за да се ощетя?
Не мога повече за любовта да прося! Останала без ник'ва мощ...
Ще си почакам пак смирена, току виж във нечии очи да заблестя!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Мирчева Все права защищены
