11 дек. 2008 г., 16:29

Биографично

1K 0 2
 

Биографично...

От тук в този свят поех,

от дивния Балкан,

от Ком и Стара планина...

Нежен ромул на река Височка,

 напявал песен в детския ми сън...

За туй такъв съм:

Клокочещ, нежен, буен, всеотдаен...

Като пролетните й води.

Бушуващ, устремен, политащ...

Дете на планината съм,

дете на красота и страст...

Заченато в онази дивна красота,

поело пътя си в града,

в Коньовица, в най-красивия квартал

израснал, възмъжал съм...

В онези дни, години,

Животът ми не бе праволинеен,

в различни пътища вървях,

тръгвах, посоки бърках,

падах, ставах, но не спрях,

уморен не почивах, вървях... вървях...

Вървях през всякакви пътеки,

попадах и в калта,

измивах се и продължавах...

Та син съм на Балкана,

на Коньовица, на „махалата",

възпитан бях да продължавам,

да бъда твърд, да бъда мъж!

От улицата много взех -

тя, улицата, е житейската Сорбона,

тя дава ти това, което казва се -

Урок в играта на живота.

Стига  да си умен - с очи, уши отворени,

„студент" прилежен...

Та животът не е нежен - борба е той,

суров, несправедлив,

понякога дори жесток.

Това в университета се не учи,

урок е то на уличния тротоар,

това отдавна съм разбрал.

Така вървях до тука...

Вървях по своите пътеки -

с отворени очи, уши...

Вървях изправен в живота,

разглеждах го като в музей,

изучавах го... псувах го и продължавах...

Щастлив, че жив съм.

Че виждам красота и радост, тъга и скръб...

Че има ме! Че съм се родил, живея!

Че в него съм и продължавам!

Че той, животът, чудо е прекрасно!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...