Биографично...

От тук в този свят поех,

от дивния Балкан,

от Ком и Стара планина...

Нежен ромул на река Височка,

 напявал песен в детския ми сън...

За туй такъв съм:

Клокочещ, нежен, буен, всеотдаен...

Като пролетните й води.

Бушуващ, устремен, политащ...

Дете на планината съм,

дете на красота и страст...

Заченато в онази дивна красота,

поело пътя си в града,

в Коньовица, в най-красивия квартал

израснал, възмъжал съм...

В онези дни, години,

Животът ми не бе праволинеен,

в различни пътища вървях,

тръгвах, посоки бърках,

падах, ставах, но не спрях,

уморен не почивах, вървях... вървях...

Вървях през всякакви пътеки,

попадах и в калта,

измивах се и продължавах...

Та син съм на Балкана,

на Коньовица, на „махалата",

възпитан бях да продължавам,

да бъда твърд, да бъда мъж!

От улицата много взех -

тя, улицата, е житейската Сорбона,

тя дава ти това, което казва се -

Урок в играта на живота.

Стига  да си умен - с очи, уши отворени,

„студент" прилежен...

Та животът не е нежен - борба е той,

суров, несправедлив,

понякога дори жесток.

Това в университета се не учи,

урок е то на уличния тротоар,

това отдавна съм разбрал.

Така вървях до тука...

Вървях по своите пътеки -

с отворени очи, уши...

Вървях изправен в живота,

разглеждах го като в музей,

изучавах го... псувах го и продължавах...

Щастлив, че жив съм.

Че виждам красота и радост, тъга и скръб...

Че има ме! Че съм се родил, живея!

Че в него съм и продължавам!

Че той, животът, чудо е прекрасно!!!