lubara (Любомир Николов)
204 782
2 дек. 2011 г., 14:51

Благодарност 

  Поэзия » Другая
419 0 4

                           Черен пушек отскоро

                           в едното око ми заплува.

                           Светлината нехае и бавно

                           се промушва отвън.

 

                           Надеждата да те видя

                           отново дали ще изплува.

                           Или вече се дави безгласно

                           в моите кратки сълзи насън.

 

                           Сърцето обаче не ще да рискува,

                           изпраща своя спасителен пояс.

                           Усещам лято, жълт пясък, зрели смокини

                           с вкус на младост предишна.

 

                           И с почуда се питам дали

                           аз сляп съм в момента.

                           Или отново съм онзи, който всяка нощ

                           своето момиче целува, макар че е сън.

 

 

 

                          02.12.2011                                 Любомир Николов

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деси, здравей! Като се изключи това в лявото ми око, все още съм добре! И то за мое учудване! Поздрави!
  • поезията ти се отдава, усещам този вкус на смокини! как си?
  • Елена, поздрави и от мен! Можеш да видиш наградените в конкурса за Пловдив във Фейсбук- Любителско творчество община Пловдив.
  • !!! Сърдечен поздрав, Любомир!
Предложения
: ??:??