Благодарност
Черен пушек отскоро
в едното око ми заплува.
Светлината нехае и бавно
се промушва отвън.
Надеждата да те видя
отново дали ще изплува.
Или вече се дави безгласно
в моите кратки сълзи насън.
Сърцето обаче не ще да рискува,
изпраща своя спасителен пояс.
Усещам лято, жълт пясък, зрели смокини
с вкус на младост предишна.
И с почуда се питам дали
аз сляп съм в момента.
Или отново съм онзи, който всяка нощ
своето момиче целува, макар че е сън.
02.12.2011 Любомир Николов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Николов Все права защищены
