2 dic 2011, 14:51

Благодарност 

  Poesía » Otra
465 0 4
Черен пушек отскоро
в едното око ми заплува.
Светлината нехае и бавно
се промушва отвън.
Надеждата да те видя
отново дали ще изплува.
Или вече се дави безгласно
в моите кратки сълзи насън.
Сърцето обаче не ще да рискува,
изпраща своя спасителен пояс.
Усещам лято, жълт пясък, зрели смокини
с вкус на младост предишна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??