15 апр. 2007 г., 21:36

Благодаря 

  Поэзия
742 0 3

БЛАГОДАРЯ

/на Христо К./

На крайна спирка аз стоях
в полунощ и страховете си броях . . .
Ще мога ли успешно да се прибера,
до дома си да се добера?!


Край мене беше нощната тъма,
стоях на тротоара там сама
и чаках като изгубено дете
добрата фея в къщи да ме отведе!


И чудо стана!
Кола самотна край мене профуча,
подмина . . . после рязко спря,
назад се върна
и пред мен се озова.


Приятен мъжки глас изрече:
"Качете се, госпожо,
                  доста късничко е вече!
Ще ви откарам аз до вас!"
- Има Господ! - промълвих на глас.


А там усмихнат зад волана,
отправяше ми своята покана
ученик от първия ми клас.
Познал ме, спомнил си във този час!


Благодаря ти, Христо, аз за помощта!
Навярно оставила съм нещо в твоята душа.
Бъди ти винаги тъй щедър, отзивчив!
Бъди в живота бодър, здрав, щастлив!



© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??