БЛАГОДАРЯ
/на Христо К./
На крайна спирка аз стоях
в полунощ и страховете си броях . . .
Ще мога ли успешно да се прибера,
до дома си да се добера?!
Край мене беше нощната тъма,
стоях на тротоара там сама
и чаках като изгубено дете
добрата фея в къщи да ме отведе!
И чудо стана!
Кола самотна край мене профуча,
подмина . . . после рязко спря,
назад се върна
и пред мен се озова.
Приятен мъжки глас изрече:
"Качете се, госпожо,
доста късничко е вече!
Ще ви откарам аз до вас!"
- Има Господ! - промълвих на глас.
А там усмихнат зад волана,
отправяше ми своята покана
ученик от първия ми клас.
Познал ме, спомнил си във този час!
Благодаря ти, Христо, аз за помощта!
Навярно оставила съм нещо в твоята душа.
Бъди ти винаги тъй щедър, отзивчив!
Бъди в живота бодър, здрав, щастлив!
© Мария Никленова Todos los derechos reservados
Харесва ми!
Поздрав!