15 abr 2007, 21:36

Благодаря

  Poesía
974 0 3

БЛАГОДАРЯ

/на Христо К./

На крайна спирка аз стоях
в полунощ и страховете си броях . . .
Ще мога ли успешно да се прибера,
до дома си да се добера?!


Край мене беше нощната тъма,
стоях на тротоара там сама
и чаках като изгубено дете
добрата фея в къщи да ме отведе!


И чудо стана!
Кола самотна край мене профуча,
подмина . . . после рязко спря,
назад се върна
и пред мен се озова.


Приятен мъжки глас изрече:
"Качете се, госпожо,
                  доста късничко е вече!
Ще ви откарам аз до вас!"
- Има Господ! - промълвих на глас.


А там усмихнат зад волана,
отправяше ми своята покана
ученик от първия ми клас.
Познал ме, спомнил си във този час!


Благодаря ти, Христо, аз за помощта!
Навярно оставила съм нещо в твоята душа.
Бъди ти винаги тъй щедър, отзивчив!
Бъди в живота бодър, здрав, щастлив!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....