13 мая 2018 г., 01:08

Благодаря

725 1 7


Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа.
Всяка сутрин ме посреща с чаша кафе,
добро утро ми пожелава
и с усмивка ме дарява.
Има огромно златно сърце,
изпълнено с много обич.
Споделям и моите неща,
които с друг не мога.
Срещаме се виртуално,
чакам с нетърпение зелена светлина.
Тя днес е моята съдба,
която ме дарява с обич и топлина.
Чрез нейните писма чувам и гласа.
Всяка дума изпълнена с обич,
осмисля ми деня.
Успява някак си да ме прегърне,
с нейните слова.
Гони без усилие мъката,
от моята душа.
Очаквам с болка да я видя някой ден,
пак да я прегърна и да и благодаря.
Но зная, че няма как да стане,
затова чрез моето писмо сега,
пред всички вас и БЛАГОДАРЯ!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...