May 13, 2018, 1:08 AM

Благодаря

  Poetry » Other
723 1 7


Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа.
Всяка сутрин ме посреща с чаша кафе,
добро утро ми пожелава
и с усмивка ме дарява.
Има огромно златно сърце,
изпълнено с много обич.
Споделям и моите неща,
които с друг не мога.
Срещаме се виртуално,
чакам с нетърпение зелена светлина.
Тя днес е моята съдба,
която ме дарява с обич и топлина.
Чрез нейните писма чувам и гласа.
Всяка дума изпълнена с обич,
осмисля ми деня.
Успява някак си да ме прегърне,
с нейните слова.
Гони без усилие мъката,
от моята душа.
Очаквам с болка да я видя някой ден,
пак да я прегърна и да и благодаря.
Но зная, че няма как да стане,
затова чрез моето писмо сега,
пред всички вас и БЛАГОДАРЯ!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...