Винаги си ми била слабост, знаеш ли?
Живеех чрез тебе всеки ден...
И ще съм ти благодарен вечно, вярваш ли?
Че разтопи леда в моето сърце...

Дари ме ти с миговете незабравими, помниш ли?
Научи ме да се усмихвам всеки ден...
И сърцето ми винаги ще ти е признателно за това, разбираш ли?
Че научи ме да оценявам своите сълзи...

Отрки нов свят у мен и богинята си ти във него... красиво е, нали?
От сълзите ми нежен дъждец превърна, а от очите ми слънца отгърна...
И когато нощта се спускаше, очите ми звездите бяха и сълзите ми като искри хвърчаха...
Благодаря ти за този прекрасен свят, за това, че отново богиня реши да си в моята мечта...

И ето, че около 8 години изминаха... мисля, че толкова бяха, нали?
Когато ти запали сърцето ми и прошепна "Любовта гори"...
Стоим един срещу друг и се гледаме, сякаш отново се влюбваме, така е, знам!!!
Защото нашата любов калена е в сърцата ни и огънят не ще може да я разтопи...
Нищо не може да се изпрече вече на мечтата ни...
Понеже това сме аз и ти...

Румен Костадинов Димов
"Човекът няма страни. Виждаш го такъв, какъвто е и в следващия момент разбираш, че не е това, което си мислил, че е."