Госпожице, простете... Извинете, спрете...

Вие от морето, в ръката си държите цвете...

Все толкоз заблудена, нежна, крехка...

Заблуда тежка - просто смешка!

Знам, въпрос съзнанието ви гложди -

колко много Ваши са били... Но снощи...

Тъпият поглед опита, за жалост не скри

егоистичната злоба във Ваште красиви очи.

Зарежете, няма как да разберете,

как след Вас оцелели са мъжете,

как след тази груба грешка идва Тя -

някоя по-стойностна и хубава жена...

Простете... :)