Днес се случи нещо чудно, 

мъж, приличащ ми на блудник, в леглото си прибрах.

И го гледам в очите... черни, винени очи.

На секундата от мене  бликнаха реки, не цунамита сълзи.

А онзи тихичко ме пита:

"И на теб ли ти тежи?"

"Не, не ми тежи!" крещя обезумяла.

"Убива ме, уви!"

Погледът ми мътен усмивка долови, смее се - аз плача, кой за нещо ме брои?

Усещам как кръвта ми пламва, продължавам да крещя.

Разни мои болки странни, отрупани с тъга.

Докато усетя, устните му бяха върху мойте, а ръцете на врата.

Влюбих се! Отново!

В блудника нещастен!

Как се спира лудостта?

- Нина Тодорова