Днес се случи нещо чудно,
мъж, приличащ ми на блудник, в леглото си прибрах.
И го гледам в очите... черни, винени очи.
На секундата от мене бликнаха реки, не цунамита сълзи.
А онзи тихичко ме пита:
"И на теб ли ти тежи?"
"Не, не ми тежи!" крещя обезумяла.
"Убива ме, уви!"
Погледът ми мътен усмивка долови, смее се - аз плача, кой за нещо ме брои?
Усещам как кръвта ми пламва, продължавам да крещя.
Разни мои болки странни, отрупани с тъга.
Докато усетя, устните му бяха върху мойте, а ръцете на врата.
Влюбих се! Отново!
В блудника нещастен!
Как се спира лудостта?
- Нина Тодорова
© Нина Тодорова Всички права запазени