3 февр. 2019 г., 00:55

Блудният син

1.2K 8 13

Изплува нощ.

И сред воали от звезди

една усмивка кротко спи.

И цялата вселена се любува

на тази тиха красота:

Светът, като дете сънува

притихнал в Бащина ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извинявай, че чак сега пиша, но много бях смутена и ми беше трудно да реагирам. Знам, че просто ме насърчаваш, трогна ме този благороден акт. В този свят хората подаряващи насърчение, са много малко. Повечето са продаващи, а не подаряващи. Благодаря ти!
  • Препрочитам днес отново стиха ти! Какъв синтез на мисълта! Въздейства със своята краткост и наситеност. В съзнанието на читателя остава тази усмивка на фона на цялата вселена, прехласната от "тази тиха красота"! Гениално! Само Ботев би могъл да сътвори така неповторимо тази картина! Този стих има място в българската класика! Запази тази висота, Дарина!
  • За мен поезията е съвършенния начин да претвориш безкрайността
  • Чудесно е! Споделям казаното от Влади! Невероятно запомняща се картина, която остава в съзнанието на читателя с неподправената си красота...
    Моите поздравления! Продължавай да твориш!
  • Винаги се завръщаме в себе си, дори да е само насън
    Благодаря ви!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...