3.02.2019 г., 0:55

Блудният син

1.1K 8 13

Изплува нощ.

И сред воали от звезди

една усмивка кротко спи.

И цялата вселена се любува

на тази тиха красота:

Светът, като дете сънува

притихнал в Бащина ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявай, че чак сега пиша, но много бях смутена и ми беше трудно да реагирам. Знам, че просто ме насърчаваш, трогна ме този благороден акт. В този свят хората подаряващи насърчение, са много малко. Повечето са продаващи, а не подаряващи. Благодаря ти!
  • Препрочитам днес отново стиха ти! Какъв синтез на мисълта! Въздейства със своята краткост и наситеност. В съзнанието на читателя остава тази усмивка на фона на цялата вселена, прехласната от "тази тиха красота"! Гениално! Само Ботев би могъл да сътвори така неповторимо тази картина! Този стих има място в българската класика! Запази тази висота, Дарина!
  • За мен поезията е съвършенния начин да претвориш безкрайността
  • Чудесно е! Споделям казаното от Влади! Невероятно запомняща се картина, която остава в съзнанието на читателя с неподправената си красота...
    Моите поздравления! Продължавай да твориш!
  • Винаги се завръщаме в себе си, дори да е само насън
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...