Блян
Блян
Миг неразтопен...
И когато тебе аз повикам,
повикам твоя нежен лик,
ще дойдеш ли, се питам,
ще чуя ли отново този вик...
Вик като песен на птици
в безвятърен, пролетен ден.
Вик като звън на сълзици
от радостно-скъпия спомен.
Ще чуя ли таз песен,
дет` пееше я ти, сама.
Таз, с ухание пред есен
на лъчите слънчеви, игра.
Играта, която само ти играеш
с усмивка на дете, без суети.
Таз, която караше те да сияеш
и люляка през зима да цъфти.
Ще видя ли таз усмивка пак,
дет` силно заобичах я в мрак?
Ще чуя ли песента, оназ игрива,
дет` будеше емоцията сънлива?
И когато тебе аз повикам,
повикам, както правех го тогаз,
ще дойдеш ли, се питам,
отново ще се влюбя ли от раз?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Ангелов Все права защищены
