whitewave (Ангел Ангелов)
33 45
Mar 19, 2009, 6:24 PM

Блян 

  Poetry
959 0 2

Блян


Миг неразтопен...

 

И когато тебе аз повикам,
повикам твоя нежен лик,
ще дойдеш ли, се питам,
ще чуя ли отново този вик...

Вик като песен на птици
в безвятърен, пролетен ден.
Вик като звън на сълзици
от радостно-скъпия спомен.

Ще чуя ли таз песен,
дет` пееше я ти, сама.
Таз, с ухание пред есен
на лъчите слънчеви, игра.

Играта, която само ти играеш
с усмивка на дете, без суети.
Таз, която караше те да сияеш
и люляка през зима да цъфти.

Ще видя ли таз усмивка пак,
дет` силно заобичах я в мрак?
Ще чуя ли песента, оназ игрива,
дет` будеше емоцията сънлива?

И когато тебе аз повикам,
повикам, както правех го тогаз,
ще дойдеш ли, се питам,
отново ще се влюбя ли от раз?

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Извинявам се за използването на " дет' " в стихотворението. Просто е до фискиращо.
  • И когато тебе аз повикам,
    повикам, както правех го тогаз,
    ще дойдеш ли, се питам,
    отново ще се влюбя ли от раз?


    Едва ли ще е като пъвия тъп, но си стува да опиташ.
Random works
: ??:??