И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали,
но не сълзи, а ситни капки минало...
В тях свети блясък от угаснали очи,
а светлината в снопове тъга прелива.
И сякаш още пазя мястото ти тук -
до мен, в кръвта ми - лава неизстинала,
и чакам от Душата ти да се отрони звук,
но тя отдавна вече, безвъзвратно е заминала... ...