Да бъдеш друг в момент на слабост

или просто да се промениш?

Да се гневиш, терзан от ярост

или просто да си замълчиш?

Ще бъдем ли порядъчни и лични,

ако болката прикрием?

Ще бъде ли достатъчно за всички

зад една усмивка да се скрием?

В ръка душата стиснали,

ние страдаме докато мълчим.

Далече сме сега, до никога достигнали

се молиме да се смирим.

Промяната е тежка и лъжовна.

Трудно е да се изкорениш.

Страх те е да станеш, борбата е огромна.

Колко само трудно ти е да се промениш!?

Боецът в теб отдавна е забравен,

а ти със сетен дъх го търсиш.

Бягайки докрай, отдавна си ограбен.

А ти все чакаш да си отмъстиш.

Отлагаш своята промяна

и се криеш между вестниците.

Така ти създаде своята измама!

Така ти даде се на лесните!

Бори се да откриеш в себе си детето!

То ще ти разкрие свойте рани.

Стани и се прицели високо във небето

и ще бъдеш окъпана в брилянти.

Тогава ще откриеш в себе си боеца.

Той лежи във теб и дреме.

Ще видиш - тъй сладък е понякога живеца,

достигнат с много труд и време.

Ходейки бос по стъкълца и камъни,

никога не се страхувай да вървиш!

За хубавото вино зрънцата винаги са мачкани!

Не се страхувай да се промениш!

                                                                       /На Матей и Марианка/