3 апр. 2024 г., 13:44

Бог плаче може би за мен

350 3 2

БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН

 

... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,

без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,

полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –

и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът,

как да се радвам, че светът с дебелата черта зачерква ни? –

 

щом води грешният ми Път към банката, а не към черквата,

с какви очи? – с чии уста да си редя в несвяст молитвите,

как стихчета да ви чета? – брат на римуващите скитници,

щом хлябовете нощ и ден си мъкна – тежки като камъни.

Бог плаче – може би за мен? – над срутените мои храмове.

 

2 април 2024 г.

гр. София, 17, 55 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....