3 abr 2024, 13:44

Бог плаче може би за мен

  Poesía
349 3 2

БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН

 

... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,

без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,

полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –

и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът,

как да се радвам, че светът с дебелата черта зачерква ни? –

 

щом води грешният ми Път към банката, а не към черквата,

с какви очи? – с чии уста да си редя в несвяст молитвите,

как стихчета да ви чета? – брат на римуващите скитници,

щом хлябовете нощ и ден си мъкна – тежки като камъни.

Бог плаче – може би за мен? – над срутените мои храмове.

 

2 април 2024 г.

гр. София, 17, 55 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...