Бог слиза винаги на хълма

31 мая 2024 г., 11:37

Поэзия

125 3 2

БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА

Като напушено с трева

се смее слънцето на хълма –

изнервената ми глава

със благи радости изпълва.

Задал се е прекрасен ден –

и знам – ще бъде благодатен,

щом Господ мисли си за мен

като за някой стар приятел.

Додето Времето върви,

то колко е? – лула тютюнец,

ще седнем в дългите треви

и може би ще ме целуне?

Нали живея адски сам,

в зениците ми ще се вглежда.

Какво ли дири в тях? – не знам,

сълзица? – или стрък надежда?

Неделя! – просто харен ден.

И плаха радост в мен покълва –

щом с обич мисли си за мен,

Бог слиза винаги на хълма.