Бог слиза винаги на хълма
БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва.
Задал се е прекрасен ден –
и знам – ще бъде благодатен,
щом Господ мисли си за мен
като за някой стар приятел.
Додето Времето върви,
то колко е? – лула тютюнец,
ще седнем в дългите треви
и може би ще ме целуне?
Нали живея адски сам,
в зениците ми ще се вглежда.
Какво ли дири в тях? – не знам,
сълзица? – или стрък надежда?
Неделя! – просто харен ден.
И плаха радост в мен покълва –
щом с обич мисли си за мен,
Бог слиза винаги на хълма.
© Валери Станков All rights reserved.
