26 февр. 2008 г., 19:32

Богатство

1.1K 0 4
 

За златото на моето сърце

дали получи всички дивиденти?

От богатство явно  не разбираш-

какво държиш във своите ръце,

когато сутрин се раждаш,

а вечер полека умираш...

Когато в раницата си прибираш

грижливо сгънатата ми душа -

кажи пред себе си ли сбърках

или пред другите греша.

Опитвам се с илюзии да пълня

емоционални празнини.

Във раница се возя без сърце,

мисълта опитва да звъни.

Заравям в теб разплакано лице,

а вътрешно си казвам - престани!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има драматизъм.Хареса ми много!!!
  • Заравям в теб разплакано лице,

    а вътрешно си казвам - престани!

  • "...Във раница се возя без сърце..." Сложи нещо в ранцата...! А може би така е по-добре! А стихчето е супер! Хареса ми
  • Няма по-голямо богатство от любовта!Много хубав стих Поздравчета

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...