За златото на моето сърце
дали получи всички дивиденти?
От богатство явно не разбираш-
какво държиш във своите ръце,
когато сутрин се раждаш,
а вечер полека умираш...
Когато в раницата си прибираш
грижливо сгънатата ми душа -
кажи пред себе си ли сбърках
или пред другите греша.
Опитвам се с илюзии да пълня
емоционални празнини.
Във раница се возя без сърце,
мисълта опитва да звъни.
Заравям в теб разплакано лице,
а вътрешно си казвам - престани!
© Люска Петрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
