Богатството щастие не е
Прибираш се в златния си дом,
но какво намираш там, освен студенина,
прибираш се в богатия си дом така
затоплен, но студено ти е на душата.
Поредна нощ ти мръзнеш в самота,
богат си, ала не и с любов, приятели
ти имаш, но какви са те, интересуват
се от благото от теб, което получават.
Ти носиш щастлива обвивка, но
толкова тъжно е в теб, богат си, но
само със злато, любовта липсва при
теб, приятели имаш, но знай ти, те истински
честни не са, когато ти станеш и беден,
ще те забравят, ще бъдеш ти сам.
Богат си ти, много богат си, но пак
проклинаш се всеки ден, че остави ти
тя да си тръгне, че сам си в големия
дом и там ти след толкова много стени,
след толкова много прислуга, те носят
ти всичко и свалят звездите, но липсва
ти нещо в сърцето.
И кой от приятелите ти мили попита те
как си веднъж, завърна ли се тя пак
при тебе след толкова дългия път.
Седиш ти и сипваш си водка в чашата,
бавно разлива се тя, поглеждаш в нея
и виждаш - тъй самотен и тъжен си ти.
И всяка вечер пиеш ти със самотата, тя
пръв приятел стана твой и истински, е, не
като другите двама, стои тя с теб до
зори. Видя ли ти вече, прозря ли, че щастието
пари, само не е богат, щастлив да си не
означава, богатството щастие не е.
© Иван Русланов Все права защищены