Богатството щастие не е

Прибираш се в златния си дом,

но какво намираш там, освен студенина,

прибираш се в богатия си дом така

затоплен, но студено ти е на душата.

Поредна нощ ти мръзнеш в самота,

богат си, ала не и с любов, приятели

ти имаш, но какви са те, интересуват

се от благото от теб, което получават.

Ти носиш щастлива обвивка, но

толкова тъжно е в теб, богат си, но

само със злато, любовта липсва при

теб, приятели имаш, но знай ти, те истински

честни не са, когато ти станеш и беден,

 ще те забравят, ще бъдеш ти сам.

Богат си ти, много богат си, но пак

проклинаш се всеки ден, че остави ти

тя да си тръгне, че сам си в големия

дом и там ти след толкова много стени,

след толкова много прислуга, те носят

ти всичко и свалят звездите, но липсва

ти нещо в сърцето.

И кой от приятелите ти мили попита те

как си веднъж, завърна ли се тя пак

при тебе след толкова дългия път.

Седиш ти и сипваш си водка в чашата,

бавно разлива се тя, поглеждаш в нея

и виждаш - тъй самотен и тъжен си ти.

И всяка вечер пиеш ти със самотата, тя

пръв приятел стана твой и истински, е, не

като другите двама, стои тя с теб до

зори. Видя ли ти вече, прозря ли, че щастието

пари, само не е богат, щастлив да си не

означава, богатството щастие не е.