БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ
БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА
ВЪЗРАСТ
Ако някой път не смогнеш да ме следваш
и задъхано ми разрешиш
да продължа без теб,
не ме ревнувай
от блаженството ми -
със всеки стих да те напускам.
Ако понякога е трудно да ме следваш - спри!
Детето ни играе в двора -
под дървото на живота,
и те чака.
А мене гарван ме отнася
в тъмните страни.
Там, по ветровитите полета, из браздите скитат
мърляви старици и деца.
Те не ми говорят, те са със
изтръгнати езици
и бурите са изсушили
техните меса.
Там, на пролетния хълм, цъфти
най-чудна маргаритка -
обикнеш ли я, тя умира.
Но аз лежа до нея
и
й тананикам.
Не ме разпитвай,
когато се завръщам,
за белезите и строшения гръбнак.
Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине,
но цветчето
в ураганното ми тяло оцеля.
Аз искам
в една безлунна нощ да се стопя
като тор във коренчетата
поне на още две такива маргаритки...
Детето ни ще спи.
Ти ще гледаш телевизия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Симеонов Все права защищены
