БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА ВЪЗРАСТ
БОЛЕСТ НА СРЕДНАТА
ВЪЗРАСТ
Ако някой път не смогнеш да ме следваш
и задъхано ми разрешиш
да продължа без теб,
не ме ревнувай
от блаженството ми -
със всеки стих да те напускам.
Ако понякога е трудно да ме следваш - спри!
Детето ни играе в двора -
под дървото на живота,
и те чака.
А мене гарван ме отнася
в тъмните страни.
Там, по ветровитите полета, из браздите скитат
мърляви старици и деца.
Те не ми говорят, те са със
изтръгнати езици
и бурите са изсушили
техните меса.
Там, на пролетния хълм, цъфти
най-чудна маргаритка -
обикнеш ли я, тя умира.
Но аз лежа до нея
и
й тананикам.
Не ме разпитвай,
когато се завръщам,
за белезите и строшения гръбнак.
Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине,
но цветчето
в ураганното ми тяло оцеля.
Аз искам
в една безлунна нощ да се стопя
като тор във коренчетата
поне на още две такива маргаритки...
Детето ни ще спи.
Ти ще гледаш телевизия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Симеонов Всички права запазени
