AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
7 мар. 2017 г., 19:24  

Болезнена нежност 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
330 1 4

Погледнах снимката отново -
любовно-алена седеше.
Превъртах спомена наново -
тя усмихната мълчеше.

 

Сто прегръдки закъснели
чаках дълго да пристигнат.
Чувства, сълзи забранени
страшно с бурени поникват.

 

Очите твои антигрешни -
гледам в тях – ти седиш.
„Любов!..“ нашепват ми копнежно,
заедно усмихнати мълчим.

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей-хей, благодаря ти, Светла!
  • ...
  • Благодаря ти, Младене! Радвам се, че съм успяла да се доближа до нещо, което се описва трудно.
    Прав си. В случая ще се напише слято, защото използвам наречие. Ако беше комбинация от предлог и прил.име, щеше да се изпише разделно. Благодаря ти, че ми обърна внимание.
  • Точно усещане за любовта си реализирала в стиха си, Аделайд. Тя е наистина заедност на мълчанието, независимо дали е с придружителна усмивка, или с отсъствието на такава. Поздравление!

    П.П. По стария правопис "наново" се пишеше слято. Не съм се интерисувал как се пише по новия.
Предложения
: ??:??