Болезнена нежност

Mar 7, 2017, 7:24 PM 2017-07-09T11:03:51+03:00

Poetry » Love, Landscape

331 1 4

Погледнах снимката отново -
любовно-алена седеше.
Превъртах спомена наново -
тя усмихната мълчеше.

Сто прегръдки закъснели
чаках дълго да пристигнат.
Чувства, сълзи забранени
страшно с бурени поникват.

Очите твои антигрешни -
гледам в тях – ти седиш.
„Любов!..“ нашепват ми копнежно,
заедно усмихнати мълчим.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2017-04-17T12:16:42+03:00

Хей-хей, благодаря ти, Светла!
contessa (Светла Асенова)

2017-03-15T00:25:58+02:00

...
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2017-03-08T19:51:40+02:00

Благодаря ти, Младене! Радвам се, че съм успяла да се доближа до нещо, което се описва трудно.
Прав си. В случая ще се напише слято, защото използвам наречие. Ако беше комбинация от предлог и прил.име, щеше да се изпише разделно. Благодаря ти, че ми обърна внимание.
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-08T14:43:12+02:00

Точно усещане за любовта си реализирала в стиха си, Аделайд. Тя е наистина заедност на мълчанието, независимо дали е с придружителна усмивка, или с отсъствието на такава. Поздравление!

П.П. По стария правопис "наново" се пишеше слято. Не съм се интерисувал как се пише по новия.