26 июн. 2011 г., 13:05

Болезнено сбогуване

945 0 2

 

БОЛЕЗНЕНО СБОГУВАНЕ

 

Защо така със нея ти се подигра,
във лудостта - душата ѝ прогони,
защо остави я да гние в пепелта
и като майска пъпка със замах орони.

Какво накара те да бъдеш зла,
себична, подла, арогантна, низка,
със лекота обрече я да тъне в нищета,
срамувайки се прошката ти да поиска.

Удари я и после повали я,
натика я безцеремонно във калта,
краката си в одеждите ѝ ти избърса,
но пак от теб не ще си тръгне яростта.

ФИНАЛ!
Дори за сбогом ти не поздрави,
остави я потъпкана във хорските крака,
загина и последната надежда
в гърдите ти да бие ДОБРОТА!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...