Болезнено сбогуване
БОЛЕЗНЕНО СБОГУВАНЕ
Защо така със нея ти се подигра,
във лудостта - душата ѝ прогони,
защо остави я да гние в пепелта
и като майска пъпка със замах орони.
Какво накара те да бъдеш зла,
себична, подла, арогантна, низка,
със лекота обрече я да тъне в нищета,
срамувайки се прошката ти да поиска.
Удари я и после повали я,
натика я безцеремонно във калта,
краката си в одеждите ѝ ти избърса,
но пак от теб не ще си тръгне яростта.
ФИНАЛ!
Дори за сбогом ти не поздрави,
остави я потъпкана във хорските крака,
загина и последната надежда
в гърдите ти да бие ДОБРОТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андриан Георгиев Всички права запазени
