8 нояб. 2005 г., 20:07

Боли ме

1K 0 0
Нали е чудо любовта
нали е лек тя за душата
защо тогава ме боли,
защо в душата зее рана.
Боли от нежното докосване
боли дори от погледа ти,
а как боли от мисълта,
че друга може да е в мислите ти.
Като ранена птица
попаднала във клетка
крещи душата пленница
на мислите магьосница.
Обвита в паяжина бяла
заклещена от реалостта
аз гърча се в среднощната постеля
гори ,изгаря в мен страстта.
Боли от суетата на живота
и от незбъднати мечти.
и някъде дълбоко се забива
на любовта ранимите стрели.






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...