8.11.2005 г., 20:07

Боли ме

1K 0 0
Нали е чудо любовта
нали е лек тя за душата
защо тогава ме боли,
защо в душата зее рана.
Боли от нежното докосване
боли дори от погледа ти,
а как боли от мисълта,
че друга може да е в мислите ти.
Като ранена птица
попаднала във клетка
крещи душата пленница
на мислите магьосница.
Обвита в паяжина бяла
заклещена от реалостта
аз гърча се в среднощната постеля
гори ,изгаря в мен страстта.
Боли от суетата на живота
и от незбъднати мечти.
и някъде дълбоко се забива
на любовта ранимите стрели.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...