3 дек. 2006 г., 21:38
Безумна мъка пак сковала е душата,
кръвта облива ми сърцето...
Не искам пак да плача, не!
На криеница с болката играя...
Но пак ме хваща с ледените си ръце
и пак завлича ме на дъното в безкрая...
Не мога вече да живея
със мъката, белязала сърцето!
Не мога вече! Не умея
да давам всичко без утеха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация