22 янв. 2011 г., 19:07

Болка

873 0 9

Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.

Аз вярвах и предана бях,
аз вярвах на всичко.
Гордеех се с твоя живот
и щастлива се чувствах.

Пазех доброто си име,
да бъда достойна за теб.
Да бъда вярна опора
и спътница в твоя живот.

Е, само мечти са били.
Ти искаше всички жени.
Искаше да те ласкаят и величаят.
Красавец бе, а имаше и власт!

Накрая при мене се спря.
Уви, не за дълго!
Сега си поет и пишеш прекрасно,
за болка, любов и бягство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Симеон,мразя самотата.Страшно е ! Благодаря !
  • Поезията се пише най - вече в самота, а с болка в сърцето се ражда прекрасен болезнен стих!
    Хареса ми!
  • Станислава, Благодаря ,че ме разбра !Но когато го срештах,бях още много
    млада.Но дано сега се осъзная!
  • Направила си грешката да вярваш прекалено предано!
    Истината за поетите не винаги е в написаното от тях.Но,дори и тогава трябва да четеш между редовете!
    Бъди горда със своя живот и ще си още по-щастлива!
  • Благодаря за подкрепата.Много сте мили !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....