yossifova
“Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.” Е, хубаво, държа си още главата изправена. Дори съм се научила да дишам под водата. И да тичам бързо по песъчливи коловози. И да надбягвам светлината. За да ме посреща понякога, макар и за секунди. И сама си се чудя откъде съм взела силата. Вероятно от вятъра. Който така силно ме е подгонил, че понякога не чувам как стене душата ми. Или не, чувам я. Оцеляла е. Хруска, цялата посипана с пясъци. Стене, скърца със зъби, мята се. Наранена, но не и безропотно подчинена от безвремие. “И войнът се изпълва с радост” Пак съм намерила изхода...
Избранные произведения
Тебе, спящия,
със очи – оттатък съня,
по ресниците ти
трептящите, ...
От теб са каменните стъпки
във душата ми,
студът по нежните ми устни
и сухите треви в косата ми, ...
до неузнаваемост
(стресната)
и сега са
впрягове. ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
