Болка
 

В душата пусто е мъртвило,
сърцето празно е прогнило,
таз чернилка всичко заличи,
любовта ми... чувствата уби.

Пропило се е всичко със самота,
бледнее даже и смъртта...
Цигулка тъжно се обади,
стон във тъмното засвири.

Болка тъжна ария запя,
мъчи ме таз пуста самота.
Убива ме и твоята лъжа,
кажи ми как да ти простя?

Измъчва ме... боли ме... да!
Ти сам го пожела така
и при моите сълзи
не мигват твоите очи... нали!?

В душата пусто е мъртвило,
сърцето празно е прогнило,
таз чернилка всичко заличи,
живота ми погуби дори!!!