Болка

2 июл. 2006 г., 14:34

Поэзия

903 0 2

Във тъмното ръце протягам
с юмруци свити нетипично
и само влажен въздух аз улавям
във празното и глухо НИЩО

Усещам ехото край мен да шепне
в ухото ми зловещо да кънти
за страх, позор и завист мръсна
да иска тази прошка късна

Останал сам във таз тъмница
опитвам да прогоня тези мисли
за теб - обичана светиня,
погубила ме в мръсна тиня

Не искам тебе да си спомням
ни твойта хубост, доброта
за тебе бях аз бледа сянка,
която веч се умори

В душата спомена догаря
и чувството почти замира
не искай да те любя неприлично
за мен е вече непривично

Последната сълза за теб оставям
избърсвам я и губя всичко
и тъжен, глупав и самотен
по пътя в нищото поемам.

Болка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения