2 июл. 2006 г., 14:34

Болка

1.1K 0 2
Във тъмното ръце протягам
с юмруци свити нетипично
и само влажен въздух аз улавям
във празното и глухо НИЩО

Усещам ехото край мен да шепне
в ухото ми зловещо да кънти
за страх, позор и завист мръсна
да иска тази прошка късна

Останал сам във таз тъмница
опитвам да прогоня тези мисли
за теб - обичана светиня,
погубила ме в мръсна тиня

Не искам тебе да си спомням
ни твойта хубост, доброта
за тебе бях аз бледа сянка,
която веч се умори

В душата спомена догаря
и чувството почти замира
не искай да те любя неприлично
за мен е вече непривично

Последната сълза за теб оставям
избърсвам я и губя всичко
и тъжен, глупав и самотен
по пътя в нищото поемам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Чакъров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...