Във тъмното ръце протягам
с юмруци свити нетипично
и само влажен въздух аз улавям
във празното и глухо НИЩО
Усещам ехото край мен да шепне
в ухото ми зловещо да кънти
за страх, позор и завист мръсна
да иска тази прошка късна
Останал сам във таз тъмница
опитвам да прогоня тези мисли
за теб - обичана светиня,
погубила ме в мръсна тиня ...