14 мар. 2007 г., 20:50

Болка 

  Поэзия
776 0 2

Аз изгубих смисълът в живота,

в деня, когато съдбата те отне,

аз поех по пътя - без посока,

без жажда, без любов поне!

 

Надявах се с нещо да те върна,      

да се смили над мене таз съдба

и да мога аз да те прегърна

отново падайки нощта!

 

Вика и крещи в мен сърцето

върни го, Господи - върни!

Стене болката в сърцето -

къде отиде ти?

 

Имах толкоз много да ти казвам,

толкоз неизказани неща.

Боли, боли сърцето,

за неизречени в нощта слова!

 

Имах толкоз много аз да ти покажа,

обичта - безкористна към теб.

Любов, изгаряща ме жажда,

а е твърде пусто тук без теб!

 

Моля всяка вечер аз съдбата,

да се върнат пак прекрасните ни дни,

но знам, не мога да те върна -

и празни ще останат мойте дни!

© Александрина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Нямам думи!!!
    Вика и крещи в мен сърцето
    върни го, Господи - върни!
    Стене болката в сърцето -
    къде отиде ти?.....и моето сърце крещи,върни го,господи върни

Предложения
: ??:??