Болка
Аз изгубих смисълът в живота,
в деня, когато съдбата те отне,
аз поех по пътя - без посока,
без жажда, без любов поне!
Надявах се с нещо да те върна,
да се смили над мене таз съдба
и да мога аз да те прегърна
отново падайки нощта!
Вика и крещи в мен сърцето
върни го, Господи - върни!
Стене болката в сърцето -
къде отиде ти?
Имах толкоз много да ти казвам,
толкоз неизказани неща.
Боли, боли сърцето,
за неизречени в нощта слова!
Имах толкоз много аз да ти покажа,
обичта - безкористна към теб.
Любов, изгаряща ме жажда,
а е твърде пусто тук без теб!
Моля всяка вечер аз съдбата,
да се върнат пак прекрасните ни дни,
но знам, не мога да те върна -
и празни ще останат мойте дни!
© Александрина Василева All rights reserved.
